Горска Приказка

с Лилия и Габриел

Много пъти се питам какво е любовта, какво ни вдъхновява да обичаме и за нея ли сме създадени?

Дали тя е плод на фантазия? Можем ли наистина да я докоснем или се намира единствено в съзнанието ни като безкрайна илюзия? Формираме ли я по наш образ или тя формира нас?

А може би сме само прашинки затворени във вечността на времето, които се носят като величествени планети в тъмната материя на космоса, защото нашата съдба е да изпитваме любов и по подобие да сме привлечени необратимо към нея. Онази любов, която достига до най-скритото кътче на душата, чиято сила разрушава всичко и като магия от пепелта после го създава отново.