В Необятната Шир - Интимна сватба

с Нели и Драго

Напоследък все по-трудно намирам думите си, онези наистина важните, които искам да изрека и те често са свързани с любов. Писах, трих, после пак писах и пак трих. Поемите не идват сами, пишат се и това ме кара да се замисля…. Нужно ли е да говорим толкова? Може ли да се разкаже разказ без думи, да го виждаш и чуваш, да ти говори само с усещания? Да се потопи в съзнанието като мелодия на стара песен, звучаща от грамофон, носеща се в гореща лятна вечер. Да гледаш и да слушаш, да вървиш и да си благодарен, без слова, с отворено сърце да вдишваш живота. Възможно ли е да изричаш без да говориш, по-силно да те чуват и по-ясно? За разказа на любовта говоря. Тази любов, за която граници не съществуват, а щом тя се появи, никога не те напуска. Заради която се вкопчваш още по-силно в реалността и живееш……

Из записките на един старомоден романтик.